Неизбежната гибел на Международната космическа станция

П рез последните няколко десетилетия астрономите успяха да разкрият някои наистина изумителни факти за Вселената. В основата на голяма част от тези открития стои Международната космическа станция. Нейният принос към развитието на науката е безспорен. Изграждането на МКС започва през 1998 г., но планирането започва още през 80-те години на миналия век. „По това време никой нямаше представа как всъщност се строи подобно нещо. Това е един от най-мащабните инженерни проекти в цялата история на човечеството“, отбелязва Кристиан Мендър от компанията Axiom (тя планира да създаде нова космическа станция, която един ден да замени МКС). Въпреки всички трудности, с които учените се сблъскват, крайният резултат е повече от впечатляващ. МКС днес тежи над 400 тона, дълга е приблизително колкото футболно игрище, а на борда й не спират да се правят всевъзможни експерименти.

Още докато МКС е в процес на изграждане, учените започват да се замислят за нейната неизбежна гибел и опасностите, които тя крие. През 1979 г. първата американска космическа станция – „Скайлаб“, тежаща близо 80 тона, предизвиква голяма паника, падайки неконтролируемо на Земята. По-голямата част от нея изгаря в атмосферата, но различни по големина отломки все пак достигат земната повърхност и падат край бреговете на Австралия. „В ранните дни на космическите мисии никой не се притесняваше за подобни неща. Парчета от станцията падат на Земята – голяма работа! Днес, обаче, хората са много по-внимателни“, отбелязва астрономът от Харвардския университет Джонатан Макдауъл.

Рискът някой ден МКС да падне неконтролируемо на Земята не е за подценяване. Станцията е най-големият обект, обикалящ около нашата планета, който е създаден от човешка ръка. Учените са единодушни, че при падането си МКС няма как да изгори в атмосферата напълно и части от нея със сигурност биха достигнали земната повърхност. „Ще прилича на самолетна катастрофа, само че отломките ще са разпръснати на огромна площ.

Какъв е най-лошият сценарий?

Несъмнено ще е този, при който отломките падат в гъсто населени райони. Подобен инцидент би изглеждал като атентатите от 11 септември 2001 г.“, обяснява Макдауъл.

Ако няма някакви непредвидени усложнения, полетите до МКС ще продължат поне до 2024 г. Тъй като станцията е общ проект на САЩ, Русия, Канада, Япония и страните, членуващи в Европейската космическа агенция, решението за нейното „пенсиониране“ несъмнено ще зависи не само от учените, но и от политиците. „От техническа гледна точка, МКС може да продължи да функционира поне до края на 2028 г.“, отбелязват от НАСА. Много експерти са на мнение, че станцията ще продължи да работи дори и след изтичането на този краен срок.

Каквото и да се случи, едно нещо е сигурно – МКС няма да функционира вечно и един ден краят й ще настъпи. Но как по-точно ще се случи това? Този въпрос все по-често си задават експертите от НАСА и Федералната космическа агенция на Русия „Роскосмос“. „Със сигурност ще се наложи да я свалим. Проблемът е, че съвсем доскоро учените изобщо не се и замисляха по тази тема. Те се концентрираха върху изследванията, които се правят на борда на МКС, но времето изтича и трябва да се изготви подробен план“, отбелязва Макдауъл.

Представители на НАСА разкриха, че вече се работи по изготвянето на стратегия за безопасна промяна на орбитата на МКС и разбиването й на Земята. „Нашата цел е да постигнем споразумение с всичките ни международни партньори“, отбелязват от американската космическа агенция. Още през 2017 г. група инженери от НАСА и „Роскосмос“ представиха доклад, посветен на опциите за разрушаването на станцията. В него се дава за пример падането на орбиталната станция „Мир“ в южната част на Тихия океан през 2001 г. Учените, обаче, подчертават, че МКС е три пъти по-тежка. Те също така предупреждават, че и най-малката грешка може да доведе до катастрофални последици.

Един от най-често споменаваните сценарии включва руския товарен космически кораб „Прогрес-М“. Той може да се скачи с МКС и да насочи станцията към по-ниска орбита, използвайки за целта своите двигатели. Голяма част от нея ще изгори в атмосферата, а останалите отломки ще се насочат към безлюдна точка от земното кълбо (най-вероятно някъде в Тихия океан). Това би бил възможно най-добрият сценарий. Но в доклада от 2017 г. се споменава и опасността да се случи някаква сериозна авария на борда на МКС. В подобен случай учените ще имат не повече от две седмици, за да решат какво да правят и да пристъпят към изпълнение на своя план. По тази причина готовността да се действа решително и прецизно ще е от огромно значение и може да спаси много човешки животи.

Астронавти локализират дупка в космическата станция

САЩ със закон за защита от космическите процеси

Астронавт от МКС: Земята не е плоска

Нов анализ променя изцяло представите за раждането на Земята

VESTI.bg